Латинска Америка има най-добрия си шанс за едно поколение

Прогнозите за ярка нова зора за Латинска Америка в най-хубавия случай провокират вежлив песимизъм. Регионът разочарова както жителите, по този начин и вложителите през последното десетилетие.

Икономиките му съвсем не са нарастнали, а стандартът на живот в множеството случаи е в застой или спад. Югоизточна Азия го засенчи като капиталова дестинация и индустриален център. Бившият американски посланик Хенри Кисинджър фамозно отхвърли Чили като „ кинжал, ориентиран към сърцето на Антарктида “ заради хипотетичната липса на стратегическо значение.

И въпреки всичко Латинска Америка през днешния ден притегля ново внимание заради капацитета си да помогне за посрещането на някои от най-големите провокации на 21-ви век: произвеждане на храна, генериране на чиста сила, добиване на сериозни минерали и битка с изменението на климата.

Латинска Америка има две трети от международните ресурси на литий и към 40 % от медта. Той съставлява 45 % от световната търговия с хранителни артикули, съгласно Европейски Съюз, и изобилието му от земеделска земя и вода може да разреши това да пораства доста повече. Той е дом на най-голямата оживяла тропическа гора в света, Амазонка, и разнообразната му география включва някои от най-хубавите места на планетата за генериране на слънчева и вятърна сила.

Тази композиция от мощни страни дава на Латинска Америка най-хубавия късмет в едно потомство, с цел да извади стопанските системи си от стагнацията, да направи хората си по-богати и да поеме по-голяма световна роля.

Той също по този начин се радва на някои други, по-малко явни преимущества в днешния проблематичен свят: неговите страни не са на война посред си; той е по-демократичен от всеки различен разрастващ се регион; и построява мека мощ - латино музиката, храната, изкуството и филмите имат световна аудитория. Освен това цифровите номади цитират Мексико Сити, Меделин и Буенос Айрес като измежду най-хубавите градове в света за отдалечена работа.

В район, привикнал да се подиграва, че е безконечната земя на заричане за бъдещето, основният въпрос е дали неговите държавни управления могат да се оправят със задачата.

Мексико, главният индустриален център в района, се откроява като желано място за компании, които желаят да реалокират производството си надалеч от Китай и покрай гигантския пазар на Съединени американски щати. През юни тя избира правоприемник на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор, чиито националистически пристрастености и държавно ориентирани вложения попречиха на растежа. Инвеститорите се надяват или определеният правоприемник на Лопес Обрадор, някогашният кмет на Мексико Сити Клаудия Шейнбаум, или Xóchitl Gálvez от опозицията, да се окажат по-приятелски настроени към вложителите и да разрешат на Мексико да се възползва от това, което би трябвало да бъде голям взрив на близката търговия.

В Бразилия, левият президент Луис Инасио Лула да Силва желае да трансформира най-голямата стопанска система в района в международен водач във връзка с околната среда и да притегли вълна от зелени вложения във всичко - от обезщетения на въглеродни излъчвания до устойчива сила. Бразилия, даде обещание той по време на посещаване в Персийския залив предходната година, ще се трансформира в „ Саудитска Арабия на възобновимата сила след 10 години “.

Сега в третия си мандат Лула ще играе съществена роля във външната политика, като хазаин Г-20 през ноември и срещата на върха за околната среда COP30 година по-късно. Той има вяра, че Бразилия, като неутрална и мирна нация, може да посредничи в световни спорове.

В Аржентина вложителите покачиха акциите и държавните облигации до равнища, невиждани от години след скорошния избор на президент Хавиер Милей. Икономист-либертарианец, той постановява завършек на държавния стопански надзор и се застъпва за необуздания капитализъм. Но остава да се види дали доминираният от перонистите конгрес и мощните синдикати на Аржентина му разрешават да опустоши великодушна обществена страна, отбрана на труда и мрежа от държавни компании. Ако Милей, самозваният „ анархо-капиталист “, реализира даже някои от задачите си, Аржентина може да оползотвори доста повече от своя голям капацитет в селското стопанство, минното дело и въглеводородите.

На карибския бряг петролът Бумът трансформира Гвиана в една от най-бързо разрастващите се стопански системи в света и забележителен експортьор, образец, който прилежащият Суринам гледа упорито. Гвиана припомня, че някои от по-малките стопански системи в района, като Панама, Уругвай и Доминиканската република, са измежду най-успешните през последните години.

Междувременно, изселването на седем милиона бежанци през последните години от разрушената стопанска система на в миналото богата Венецуела е блестящо увещание за способността на държавните управления да унищожават, както и да построяват. Неволите на Венецуела и тези на Куба, Никарагуа и други провалени страни в района способстваха за най-голямата миграционна рецесия, следена в Америка. Милионите хора, бягащи на север към Съединени американски щати, основават сериозен проблем за президента Джо Байдън в годината, в която той желае преизбиране.

Може ли Латинска Америка да се издигне до опциите, предлагани от началото на 21 век, и да се върне към път на разцвет?

През 1992 година мексиканският публицист Карлос Фуентес съпоставя историята на района с построяването на висока постройка, която в никакъв случай не е приключена макар постепенния, непрекъснат прогрес. Латинска Америка, написа той, „ напредва, само че незавършена, енергична, само че изпълнена с видимо неразрешими проблеми “.

Латиноамериканците се надяват, че новите благоприятни условия на 21-ви век ще им разрешат да потвърдят, че Фуентес бърка.